6 типа токсични майки

Факт е, че всички дъщери на майки с особен характер и нулева емоционална привързаност се намират в един филм. И той е на ръба на ужасите. Липсата на майчина топлина, поощрение и подкрепа отглежда изпълнени със съмнения и комплекси възрастни, които често се оказват неспособни да създават пълноценни връзки.   

Psychologytoday.com се фокусира върху историите на няколко дами и опитът им с 6 вида токсични майки.

1. Пренебрежителната

“Майка ми ме игнорираше,” споделя  47-годишната Гуен. “Ако направех нещо, с което да се гордее, тя винаги намираше жеста, с който да замете постижението ми под килима. Да ме подцени. Показваше ми, че съм неспособна да постигам някакви върхове в живота. И доста дълго време й вярвах.“

 Дъщерите, отгледани от пренебрежиелния тип майка, цял живот се борят с дилемата дали заслужават любов, или не. Приемат за нормално да играят на резервната скамейка в бизнеса, в приятелска компания. Изтъкани са от жестоки съмнения за качествата и емоционалните си нужди.

Друга дъщеря споделя:“Майка ми буквално не ме чуваше, не ме слушаше. Питаше дали съм гладна, отговарях с „не“, след което тя тропваше чиния с храна пред мен, сякаш не съм й казала нищо. Питаше ме какви планове имам за лятото, пропускаше отговора ми и планираше ваканцията вместо мен. Но това не беше най-важното – тя никога не попита как се чувствам или какво мисля. Даваше ми да разбера, че за нея съм със стойността на непотребна вещ.”

Обикновено децата на такъв тип родители се опитват да спечелят вниманието им като развият състезателен дух, станат отличници, или взимат дръзки решения за възрастта си – например, намесват се в училищна схватка, за да помогна на по-слабия, но вместо похвала за доблестта получават фрактура на главата и мъмрене за „глупостта“ си. Реакцията на пренебрежителната майка винаги е отхърляне и омаловажаване на детското усилие.

2. Контролираща

В голяма степен това е разновидност на пренебрежителния тип майка, с тази малка разлика – контролиращата не отчита постиженията на детето си повече от пренебрежителната.  Тя е обсебваща в желанието си да планира живота на детето до последната секунда, но никога не казва „Брав!о“ и не откликва реално на страховете и стремежа му към одобрение. Това също насажда дълбока несигурност и поставя в „плаващи пясъци“ взимането на решения  в главата на бъдещия възрастен. Този тип майки оправдават поведението си с „Това е за доброто на детето!“, което индиректно показва на света колко неадекватно е тяхното момиче и в каква бездна ще скочи, ако мама не е там да я наставлява.

3. Заетата

Емоционално заетите майки, тези, които активно отхвърлят опита на дъщерите си да се сближат с тях, или пренасочват любовта към едното дете за сметка на другото, нанасят друг тип щети. “Mайка ми не беше зла,” пише читателка.“Но бе емоционално дистанцирана от мен, и все още е.” Този тип поведение включва липса на физически контакт (никакво гушкане, или успокоение); пълно пренебрежение, когато детето плаче и въобще, изразява емоции и заявава нуждите си като поотрасне; и разбира се, буквално, изоставяне.

Белезите от изоставянето носи 39-тодишната Ейлийн, която днес не общува с майка си. Родителите й се развеждат, когато е на 4, а две години по-късно майка й решава, че бащата е по-подходящия настойник. За първокласник това решение съкрушително, особено предвид факта, че баща й вече бил женен повторно и вече имал новородено в дома си. “Така и не разбрах защо майка ми не желаеше да е около мен. Чувствах, че в живота зее голяма липса и само присътивето на една добра майка би могло да я запълни.”, казва Ейлийн.

Заетите майки оставят дъщерите си в зверски емоционален дефицит, който, ако имат  късмет, те компенсират с друг роднина – баща, дядо, леля или чичо. Този тип момичета израстват със синдрома на „лепката“ като жени – те са супер обсебващи в любовта и в приятелствата, и отблъскват всички с непрекъснатия глад за доказателства,  че са обичани.

4. Обсебващата

За разлика от първите три токсични типа майки, обсебващите не признават никакви граници на лично пространство при децата и кастрират самостоятелността на им.  В този случай детето усеща любовта на майката като желязна хватка, която се стяга все по-здраво около гърлото му и заплашва да го задуши. Често тези майки са нереализирани в повечето аспекти на живота си и се стремят да превърнат детето в своя подобрена версия.

5. Войнствената

Тези майки са свръх критични и ревниви към дъщерите си, а често влизат и в състезателен режив с тях.  Те са внимателни и никога не показват истинската си същност пред външния свят, но дома им е превърнат във военна територия. Детето  винаги ще бъде „недостоен“ войник в армията на тази „кралица“ и е обречено да изпитва непрекъснато чувство на вина за поведението на майка си. Обвиненията и насаждането на срам са най-добрите й оръжия.

Войнствената майка упражнява вербален и емоционален натиск, за да „спечели“ битката, но често е склонна да налага волята си и с физическа сила.

6. Неблагонадеждната

Отношенията с майката формират модела, по който децата ще изграждат социалния си свят с всички останали. Дъщерите на неблагонадеждните майки приемат за естествено емоционалните връзки да пъзел от предателства, несигурност и опасности. Читателка споделя:

„Източник на ниското ми самочувствие е майка ми. Тя беше емоционално нестабилна – ужасяващо критична един ден, пренебрежителна на следващия, а след това, като гръм от ясно небе, ставаше миличка и се опитваше да ме подкупи по някакъв начин.  Сега осъзнавам, че това с усмивката и подкупите беше фасада за пред публиката. Никога не знаех какво да очаквам от нея – тя ту отсъстваше от живота ми, то поемаше частично някоя второстепенна роля. Предположих, че съм я провокирала да се държи по този начин.  Днес съм я изхвърлила окончателно от живота си, но още чувам истеричния й глас в трудни моменти, в които се чувствам несигурна.”